PÉRIMÈTRES
Периметри
9 ноември – 20 ноември 2011
Хулио Флорес (Колумбия), Жюлиен Баер (Франция), Жан-Кристоф Бешè (Франция), News Pictures (Франция), Луиджи и Лука (Великобритания), Никола Станчов (България) и Елена Кузмова (България), Пиер Марсо (Франция), Вероник Нор-Минка (Франция), БУБА(Франция) и БАБу.
Какво ни ограничава да снимаме?
И коя снимка се счита за стойностна фотогрфия? Това са въпросите, които можем да си зададем гледайки една снимка - уловен момент или фотографирано свидетелство.
С новите технологии и интердисциплинарни области на изкуството, статута на фотографията е неопределен, и по този начин естетическият статут на фотографията е изключително неясен и разнопосочен, защото както любители, така и професионалисти, могат да правят и да манипулират снимките. Позовавайки се на триптиха "красотата - истината - ред" можем лесно да съдим фотографията.. Но ако следваме чуствителността и емоционолността, фотографията може да превърне в изкуство снимките от ежедневието.
Нашата надежда е, че тази изложба ще остане като свидетелство за уникалността на фотографията като изразно средство и възможността, която дава на всеки от нас да се превърне лесно в артист...
Луиджи и Лука
L&L е фотографски дует, който започва съвместна работа през 2007 г. Луиджи и Лука са обекти на своите снимки, представляващи изкусен меланж от мизансцен и интимен дневник. В тях те непрекъснато преминават от измислицата към реалността, от класицизма към натурализма, като създават привлекателна и заедно с това провокативна вселена. Фотографиите на Луиджи и Лука показват до каква степен двамата са омаяни от образите на модата и от препратките към превърналите се в икони произведения на изкуството. L&L превръщат себе си в желаещи и желани герои. Раздвояват се до безкрай, за да удовлетворят своите фантазми, като играят със самите себе си и с изобразителните кодове.
Те са Ерос и Татанос в сцени, напомнящи изтезания. Сценариите на дуета непрекъснато варират между glamour и trash. От Свети Себастиян до най-безмилостните сцени с golden shower, двамата ни убеждават в променливостта на границите между творба и интимен дневник и доказват, че противопоставянето между обществен и частен живот вече не съществува.
В поредицата фотографии, показани тук, Луиджи и Лука играят странна Кама Сутра в пустинята, която изважда на показ техните фантазми. Нереалните и невъзможните им видения създават изненадващо съвременен "плаващ свят". Двамата застават пред обектива като полу-комични, полу-трагични еротични денди, за да се превърнат в отдалечени от нас благодарение на фотографията обекти на желанието. Те създават почти абсурден въображаем свят, който все пак е реален заради предметите от ежедневието и модните ready made порно аксесоари. Двамата творци объркват следите, принуждават ни да се чувстваме изгубени във времето и пространството и като използват необичаен контекст, създават ефект "извън времето" или "не във времето"
L & L прокарват мостове между светове и епохи с помощта на еротизираща машина. По време на многобройните им пътувания техните фантазми придобиват конкретни форми, а възможността за експериментиране предлага разказ за еротичното им номадство. Невъзможно е да причислим творчеството им към контретна художествена област. Любопитството и възхищението ни се подсилват от удивителната прилика между двамата. По думите на Макс Пела : "Те използват приликата си в драматични мизансцени с привкус на кръвосмешение между близнаци".
Фотографиите с голи тела и пейзажи на Луиджи и Лука отразяват раздробяването на обществото на отделни племена със специфични опознавателни кодове и знаци.
Ян Перол
Бернар Коест
Бернар Коест е истински "дигитален" фотограф, т.е. той познава, работи, обича цифровата фотография, но се и подхранва от това, което тя не е и я принуждава да напредва натам, където понякога, от мързел, тя не отива: той е привърженик с вкус към приключението. Цифровата фотография, от една страна радикално трансформира практиката и изкуството му и от друга страна, диалога му със съвременното изкуство.
Работата на Коест може да се раздели на три периода: класически, трансгресивен, завършен – отговарящи на трите метаморфози, за които говори Ницше в "Тъй рече Заратустра".
В началото фотографиите му са черно-бели – класически, репортажни, повляни от Картие Бресон и големите американци, подхранени от цялата история на фотографията. Два примера : Noir et/ou Blanc, изложена през 1983 в Джакарта и Circulez... 1986.
Но този привиден класицизъм е разрушен отвътре от Дада, от Салвадор Дали, от ситуационизма. Това са, например, пърформанса L’Art en Vitrine от 1991, произведението Le mythe décisif от 1993 - критичната забележка към остария АКБ (Анри Картие Бресон) и баснята за решителния момент - , фотографската инсталация Les Pieds sur Terre от 1997.
И после, цифровата революция, която започва с обработката на самите тиражи – с макетното ножче, през "физическото copy-paste" -, и най-вече желанието да създава и излага по различен начин.
Дали се дължи само на дигиталното? Със сигурност не, никой артист не е дете само на техниката. Персонална промяна обяснява това ново отношение към изкуството, към образа, към творенето, към позволяването. Но дискретно психологически – психологията не е прислуга на естетиката – всеки артист се сблъсква с техниката: цифровизацията е причинена от това позволяване и даването на живот на ново пространство за творене, на нови методи за творене, на ново време и ритъм за създаване на произведение.
Да погледнем произведението, то е изложено в София.
Франсоа Сулаж
