Проектът „Спорадична бифокалност” представя, вероятно за пръв път по толкова категоричен начин един едновременно технологичен и концептуален проблем на изкуството, неговото представяне и поставяне в (публичното) пространство.
Д-р Гатев представя свои работи, тематично свързани с популярните практики на „правене” на съвременно изкуство в два контекста или два мащаба, с две различни дистанции, оттук и формулировката „бифокалност”. В първия случай, три широко-форматни фотографии на д-р Гатев са представени като самостоятелна серия, инсталирани отделно в автономно пространство - определена за целта зала. Вторият план предлага същите фотографии в рамките на обща изложба, заедно с работи на утвърдените имена на съвременното българско изкуство – Станислав Памукчиев, Венцислав Занков и Расим. Изложбата е представена в САМСИ, което допълнително подчертава институционалния характер на експозицията и насочва вниманието към проблема на контекстуализация и съвместяване на произведения в музейна среда и изобщо, в средата от други произведения, които съставят по-широкия локален контекст – местна сцена, среда и т.н.
От една страна това, което показва е изкуството което не харесва. Начинът, по който не трябва да се прави изкуство. От друга страна в общата изложба работите си взаимодействат, в изложбата неизменно различните стратегии, енергии си пречат, различните послания и присъствия на произведенията се смесват в нещо ново, неясно и спорадично. Този ефект може да се тълкува като незряло проявление на художествената действителност, неуталожено като намерение, изразност и жест. По такъв начин не бива да се подрежда излжоба за с изкуство.
Вписването на работите на Д-р Гатев по един и друг начин в общия проект е рискован експеримент, но сам по себе си той представлява или напомня съвсем класически художествени практики, употребени тук в концептуалната си плът, вместо в пластическата си ефирност. Третирането на технологичен, но философски въпрос, „вътрешен проблем на самото изкуство”, както го определя Проф. Памукчиев е актуална, навременна интервенция от страна на Д-р Гатев.
В идеята на Д-р Гатев, съвременното изкуство е много чувствително и уязвимо. То само по себе си реферира, но и преодолява, надмогва света. Съвременното изкуство удостоверява своята истинност, своето начало, с отнемането / елиминирането на възможността за реализация на Истинското. Аурата на изкуството няма религия, тя е проепълнена с еретици, със случайни. Затова и остава в Изкуственото. Изкуственото, което като съвършена илюзия не допуска (възможността за) грешки и по този начин определя грешките като най-потентния акт на човека.
Силата на проекта не би могла да намери друга опора освен интелектуалния контекст, създаден от произведенията на тримата вече институционализирани автори – специални участници в изложбата. Художниците представят типично музейни произведения: Проф. Памукчиев създава site specific инсталция - силует от пластове черна тежка материя като заема значителна част от галерията. Занков представя своя позната и емблематична със заложената полемичност творба. Расим развива съзерцателен, интроспективен проект навътре към своята семейна митология и личен опит като навигира във визуалните следи на технологическото съзнание и възстановява човешката връзка с него чрез обработване на фотографски образи от фамилната памет с урина.